Светулка

Добро утро. :)  Днес, една мисъл надникна в съзнанието ми... Мисля си за  тайните. За онези тайни, за които ни е страх да говорим, да споделяме. Пазим ги дълбоко в себе си, и по този начин се тормозим. Но не всичко в живота ни може да бъде споделено. Дори и с близки, приятели. Сякаш е по-добре да оставиш проблема да живее вътре в теб, отколкото да излезе на вън и да руши всичко наоколо. 

Все те срещам когато не искам,
когато най-малко ми трябваш,
когато просто ставаш излишен.
Отдръпни се
и ме остави да бъда спокойна.
Не искам празни надежди
нямам вече достатъчно воля,
да се върна обратно назад.
Все те срещам когато не искам
и при теб не е ли така...?