Пролетно
Преди 2 месеца
I T A L Y
Диалог между двама
Здравейте. Това е мояето ново стихотворение...Диалог между двама, които са били влюбени и разбират, че е настъпил края на раздялата им.
Диалог
между двама Тя и той
Тя
-
Обичаш ли ме?
той – Да, не вярваш, ли кажи.? …
- Аз просто те
попитах.. Отречи!
- Отново… пак…
Защо ли, да го правя….
- Защото си лъжец.
- Не съм. Помни: за
тебе дал бих всичко мое. Но ти не вярваш, остави
- Защо?
- Защото пак си груба. Нима не вярваш в
любовта?
- Вярвам, но… сега
не искам.. и не трябва, не е време за това…
- Не трябва?
- Да така! Ти ли
ще определяш тези правила.. В кого да се влюбваш и в кого не. Любовта е ……
- Ами остави,
недей се чувства длъжна!
- Длъжна за
какво..?
- Да ме обичаш.. и
да вярваш в мен!
- Спри.. до гуша ми дойде от теб. Просто
аз….…
- Вече ставаш толкова
банална!
- Спирам да го говоря.. знам…и….извинявай
- Ти така и не разбра.
Искам само да те гледам и да те
почувствам, не отново да те нараня… Бих дал всичко, за да съживя чувството в
теб, което ти изгуби ..а ти какво.!.предаде, това което аз
градях…за мен....за теб, за нас...
- обичах те!
- и аз, но е
твърде късно…..
- за кое? …нима е
твърде трудно…. Не го разбирам.не разбирам теб. Недей.. Затворих се в себе си и
знам, разбери ме и себе си не мога да позная. Сега съм друга, просто съм
различна!
- Тогава, искаш ли
да бъдеш тук, с мен?
- ще бъде
грешка…знаеш…..
- и така.. значи
стигнахме до края... Ще се разделим ли, ти кажи
- защо все аз
трябва да решавам… Защо ли трябваше да казвам., да го споменавам. Каква
глупачка съм била….
- така и трябва..
забрави веднага за това….
- но ще си
призная.. ще ми липсваш…
- и ти на
мен….безкрайно много… нищо няма да се промени, нали.?…
- Пак ще бъдеш
този, който ме събуди и откри.. преди да срещна теб.. светът се беше сринал..
сега изгрява само слънце няма студ и има смисъл.. да продължавам. Напред,
напред… до където стигна…
- не ме забравяй… и помни…. Ще се срещнем,
някой ден..нали
- Ще те чакам…и ти
не ме забравяй
- няма, обещавам….
I JUST GO AHEAD- POLINA TSANEVA
Здравейте.
Това е моята авторска песен. Написах я, по повод агресията в училище и като цяло в България. Надявам се да ви хареса.. Искам много да благодаря на един мой приятел Павел, който ми помогна за аранжимента.. :) Без него, тази песен нямаше да види бял свят-.. :)
Приятно слушане
Малко котешки истории ~
India.Arie
Здравейте!
Една страхотна певица, с невероятен глас. Всичките и песни са с един завладяващ ритъм с една нежна мелодия. А ако започнете да превеждате и текста, коете е необходимо съвсем ще потънете в чудния свят на музиката.
Огромен късмет...
Junior
Любимото ми коте Junior. :Д Много палава котка , но и много красива. Има едни огромни очи.. и е толкова дебела. Обичам да я снимам по всяко време. Много е фотогенична. Обича обектива! И обективът я обича :)Това е последната снимка, която и направих, ще ви покажа и други:
Anastacia :)
Любимата ми песен. Надявам се да ви хареса! Anastacia е много добра певица, със специфичен глас. Това я прави различна. Нали не обичаме еднообразието. !
Да откриеш душата на инструмента
С бавни крачки и с огромно любопитство прекрачих прага на този нов свят-музиката…В него се преплитаха всякакви цветове и звуци.Синьо, лилаво, червено, минаваха пред очите ми, а музиката се сливаше с душата ми и образуваше малки капчици радост, които се плисваха в моите очите. Тук аз летях от щастие, тук съществуваше моята истинска същност. Такава, каквато съм, такава, каквато трябва да бъда.
Тя ме завладя още щом докоснах плахо нейните тънки струни.Щом намерих я прашна в една малка стая, щом обгърнах я с моята топла прегръдка.
От тогава нотите сами се пишат на белия лист, мелодиите сами се раждат, а думите се леят като топъл летен дъжд и моята китара ми говори –ненатрапчиво и нежно, с най-красивия глас, който може да съществува . Тя сякаш ми разказва със своите звънящи струни душата си и двете започваме да говорим на един език…Преплитам се с границата на вълшебството и реалното и светът се превръща в приказка, а после приказката ме изпраща в мечтата, тя пък ме връща в някой мил спомен, а от него си тръгвам с цяла шепа слънчеви ноти, които бързам да запиша …
Всяка една от струните нетърпеливо ми шепне , рисува със замах и аз тръпна в очакване да ми проговори отново... В трудни дни, когато сърцето ми подсмърча разплакано, когато съм жадна за глътка спокойствие, за мъничко сила и вяра, тогава се улавям като за сламка за музиката и китарата ми ме води в тишината на моята душа…Тя плаче с мен, тъгува с мен, измъква ме от лапите на тъжното…Щом погаля някоя от струните и, всичко сякаш изчезва. А когато сме щастливи… Елате ни вижте тогава как с пълно гърло пеем за всичката обич, която изпълва сърцето ми или ромолим в нежни признания…Моята китара е вълшебното огледало на душата ми.
Малко по малко, ден подир ден, с китарата опознавам прекрасния свят на музиката. Научих много, а ме очаква още и още, и още…-светът на музиката е необятен, а китарата е прекрасен спътник и гид в него. Душата ми срича зимни петолиния, снежинките – ноти се гонят по тях и мелодия нова, красива и чиста се ражда като мъничко чудо.Душата ми срича зимни петолиния, есенни ноти и пролетна песничка, полита в лятно небе и ликува…През всичките сезони душата ми пее, а гласът на китарата се слива с гласа ми…И тогава душата на китарата и моята душа се сливат в едно.
Представям ви Colbie Caillat, която винаги ме пленява със своите песни.
Който не я познава, накратко ще ви кажа, че тя е известна американска поп певица, китаристка и текстописка . Една велика музикантка. Приятно слушане!
Светлинка
Моята голяма мечта е музиката.За нея ще ви разкажа по-късно, а днес ще ви покажа едно друго мое хоби-фотографията.
Да започнем с първите ми снимки., когато все още нямах фотоапарат, а снимах с един стар GSM, но поне него имах.. не като нищо. Всеки се спасява с каквото може , нали.
Та стига съм писала, а да ви оставя на спокойствие да разгледате детските ми снимки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)