Светулка

Пиша музика …
Пиша, защото аз самата съм песен цялата,
а цветните ноти
украсяват моята стая.
Пиша музика…
Себе си съчинявам.
Ден и нощ, всеки миг и час.
Всяка малка секунда пееща в мен звъни…

Ей това съм аз! 

Звукът от нощните улици
ми напомня за теб
и те чувствам как приближаваш
и се криеш от думите…
Само минута е нужна на очите ти,
и на жадните устни
да ме убедят да се върна назад,
но за мен е нужно Време,
Повече От Вечност,
за да остана с теб
Шепне нощта…  

Повече не мога да напиша.  Музата някъде изчезна. Но се надявам, че сте разбрали какво съм изскала да споделя.  Често откриваме грешки у самите себе си.  Отричаме любовта и се превръщаме в атеисти. Силно се надявам тези чувства да не се изпарят. Тогава всичко придобива по - различен смисъл. Нещата стават по- опростени.. След вчерашен разговор с приятели мислите сякаш нахлуват сами в съзнанието ми. И са толкова много... И вече сами чертаят планове, идеи. Побъркващо е. Мразя да се замислям толкова дълбоко..

Изгубих и последните парченца от света ми откраднаха ги потънаха в лъжи... и нямам сили да ги върна..

  Кога ще го намеря. ? Сещате се.. Принцът.... Дали изобщо съществува, или писателките са прекалено добри, за да ме заблуждават със своите любовни романи, които чета напоследък.
Искам някого до себе си.  Да е романтичен, да е напълно влюбен в мен и най-важното да е МНОГО ТЪРПЕЛИВ. Но сякаш вече съм се отказала да го търся... а когато намеря бледо подобие на моя идеал за мъж, той просто изчезва и е бил излюзия. Иначе би било прекрасно, ако знаеш, че има някой, който мисли за теб и се сеща да ти се обажда когато имаш нужда :)
Но така е, любовта се намира трудно. Истинската любов. Но я има знам... Все някога и аз ще се добера до нея

  От много малка си мечтая за различни професии. Въплъщавам се в образи, сменям имена. Сега ще ви разкажа за тях. Дано да не  ви стане скучно. Ще се опитам максимално да бъда интересна. :)  Та така. Когато бях малка, сигурно съм била на 7 или на 8 съседът имаше трактор, а Поли много си мечтаеше за такова превозно средство.. :D  Тогава явно нищо не съм разбирала. Мечтаех си да бъда трактористка. Спомням си дори,че рисувах с часове най-различни трактори. Сега може да ми се стори глупост, но преди беше мечта. Времената се промениха и Поли порастна :D  Преминах през най- различни идеи, за това, какво да работя. От медицина, която предполагам всеки е  желаел,журналистка, композитор, че чак до икономист.  Сега ще уча икономика, но се надявам да се занимавам с музика, някой ден- :)  Дори цял живот.  :) А защо и да не ги комбинирам.  Пожелавам на всеки от вас да следва мечтите си, а най-хубавото е, когато те се сбъднат  :) 

                           

Устните отдавна не са целувани от теб,
забравих чувството да бъда обичана.
и всеки ден търся нови граници, светове
за да те достигна
за да бъда намерена.
Очите ми забравиха вече твоя поглед,
лутащ се между истина и реалност..
Изгубихме доверието ,
което цял живот градяхме
и така остави ме безпътна.... 

Малко по-различна снимка. :) Огледалото на моята душа.. Всеки ще види в него себе си. Тайно се надяваме да видим нещо различно, друго.... чуждо,. Стремим се към върховното ..