Да откриеш душата на инструмента
С бавни крачки и с огромно любопитство прекрачих прага на този нов свят-музиката…В него се преплитаха всякакви цветове и звуци.Синьо, лилаво, червено, минаваха пред очите ми, а музиката се сливаше с душата ми и образуваше малки капчици радост, които се плисваха в моите очите. Тук аз летях от щастие, тук съществуваше моята истинска същност. Такава, каквато съм, такава, каквато трябва да бъда.
Тя ме завладя още щом докоснах плахо нейните тънки струни.Щом намерих я прашна в една малка стая, щом обгърнах я с моята топла прегръдка.
От тогава нотите сами се пишат на белия лист, мелодиите сами се раждат, а думите се леят като топъл летен дъжд и моята китара ми говори –ненатрапчиво и нежно, с най-красивия глас, който може да съществува . Тя сякаш ми разказва със своите звънящи струни душата си и двете започваме да говорим на един език…Преплитам се с границата на вълшебството и реалното и светът се превръща в приказка, а после приказката ме изпраща в мечтата, тя пък ме връща в някой мил спомен, а от него си тръгвам с цяла шепа слънчеви ноти, които бързам да запиша …
Всяка една от струните нетърпеливо ми шепне , рисува със замах и аз тръпна в очакване да ми проговори отново... В трудни дни, когато сърцето ми подсмърча разплакано, когато съм жадна за глътка спокойствие, за мъничко сила и вяра, тогава се улавям като за сламка за музиката и китарата ми ме води в тишината на моята душа…Тя плаче с мен, тъгува с мен, измъква ме от лапите на тъжното…Щом погаля някоя от струните и, всичко сякаш изчезва. А когато сме щастливи… Елате ни вижте тогава как с пълно гърло пеем за всичката обич, която изпълва сърцето ми или ромолим в нежни признания…Моята китара е вълшебното огледало на душата ми.
Малко по малко, ден подир ден, с китарата опознавам прекрасния свят на музиката. Научих много, а ме очаква още и още, и още…-светът на музиката е необятен, а китарата е прекрасен спътник и гид в него. Душата ми срича зимни петолиния, снежинките – ноти се гонят по тях и мелодия нова, красива и чиста се ражда като мъничко чудо.Душата ми срича зимни петолиния, есенни ноти и пролетна песничка, полита в лятно небе и ликува…През всичките сезони душата ми пее, а гласът на китарата се слива с гласа ми…И тогава душата на китарата и моята душа се сливат в едно.
0 коментара:
Публикуване на коментар