Просто аз

Един приятел ми каза- Странно нещо е съдбата. Среща те с едни , с други те разделя.. 
Попадаш на точното място, по точното  време, при правилните хора. Понякога май е точно обратното.. Нали?  Създадох този блок , за да пиша...  Напоследък творя повече музика, отколкото поезия.. Липсва ми... Думите изчезват...  И винаги се питам , защо харесвам постоянно хора, за които не съм интересна. От цялата история накрая аз оставам наранената. Тази, която ще напише поредната песен, с поредния смешен текст и ще се надява ,, той,, да я чуе. Надежда. Без нея, какво ли щях да правя? Може би съм прекалено доверчива, лесно се влюбвам , признавам.. Срещам се с хора, опитвам се да опозная поне за части от секундата техния свят... и накрая съдбата ми ги отнема.. Тогава се питам, защо ме е срещнала с тях. Да не би това да  е урок , наказание, или просто аз някъде бъркам. Поне накрая се ражда красива мелодия... Чувства, чувства ,чувства.. Започнах да мразя тази дума... Сега живея просто аз, докато съдбата управлява живота ми. А кога ще го поема в свои ръце ???  Може би не скоро !