Хей, пак съм аз. Днес определено анализирах ситуацията , в която съм. Влюбена съм в мъж, с 27 години по-голям от мен.. Може би правилното в случая е , че съм влюбена просто в идеята да съм с него , а не реалното му присъствие. На 22 години съм , увлечение след увлечение вече все по-често се питам кога ще им дойде краят и ще намеря правилния. Друг мой проблем , наистина проблем....  Един ден съм мотивирана, вярвам в себе си, че съм добра изпълнителка и когато се случи така да нямам глас дори само за ден..... започвам да си казвам  , нищо не става. отказвам се, продължавам и така..  Съветът ми към вас е никога да не се отказвате от това, което сте  , от това,в което сте влюбени.  Единствената мисъл, когато се сутрин отворя очите си е свързана с музиката.. Не мога без нея. И колкото и изтъркано да звучи. Дори да ви се струва, че мечтата ви е нереалност  продължавайте. Инати!!!